Жълто

При жълтото достигаме нивото на интелекта. Именно интелектът отделя човека от животинската му природа, заложена в неговия биологичен вид. Разумът го дарява със способността да разбира. Той вече няма нужда да разчита на инстинкта си, за да оцелее. С жълтото човекът получава възможност да мисли и той придобива по-голям самоконтрол, отколкото при червеното и оранжевото. Тъй като е вдъхновяващ цвят, жълтото събужда и стимулира мисловните способности. Изцяло свързано със света на идеите, то проявява жив ум и остра, едва ли не пророческа, прозорливост при осмислянето на впечатления и импулси.

Жълтото има отношение към нервната система и поради това то действа благотворно, отпускащо на онези, които, объркани от уроците на живота, са изпаднали в депресия. Жълтото се противопоставя на отрицателните емоции, защото светлината и топлотата му излъчват оптимизъм и радост.
Ударението, което жълтото поставя върху ума за сметка на тялото, може да го подтикне да занемари физическото начало и по-делничните аспекти на битието. Жълтото често строи пясъчни замъци, защото е склонно да търси убежище във въображението си или в мечти за величие. Реалността е болезнена за него. То предпочита да лети по асфалтирания път на въображението и копнежа, непрекъснато устремено към бъдещето, към неизвестното, нехайно изоставяйки настоящето вън от полезрението си. Тъй като е доста оригинално и разностранно надарено, жълтото може да развие всеки от многобройните си таланти до степен на професионализъм. Но точно това качество създава и проблемите му.

За жълтото разностранността стои над всичко. Разнообразие, спонтанност и постоянна промяна, често търсена заради самата промяна – това са неотменни черти на характера му. Въпреки че жълтото е доста действено, активността му се проявява на тласъци. Нерядко му липсва концентрация и то с мъка довежда нещата докрай. Навсякъде по следите му витаят изоставени, недовършени задачи или планове. Разпилявайки енергията си, без да се задълбочава, жълтото може да се окаже повърхностно.

Необходимостта от разнообразие върви ръка за ръка със свободолюбнсто. Ако жълтото не е свободно да развива дейността си така, както то я разбира, ще изразходва силите си в хленчене, критикарство и клюки. Когато неговият небосвод бъде забулен с облаци, то може да прояви неприятни качества като измама, завист, егоизъм и вкус към сензациите.

Сред характеристиките на жълтото е и търсенето на себеизказ. За разлика от червеното, този себеизказ не е примитивният рев, с който толкова хора обикновено налагат себе си, а доста по-изтънченият израз на творчеството. С фино настроен интелект, жълтото душа дава за нови знания и за разискване на наученото с други. То има усет за езика и вдъхва на думите опияняваща жажда за живот. Вдъхновяващ, действен цвят, жълтото не пропуска възможност да общува с другите. Защото една от най-големите му радости в живота е да пръска светлина. Ала на моменти нетърпението му може да се превърне в липса на търпимост, засенчваща любезния му и очарователен характер. Възможно е дори да се стигне и до конфликти, до себичност. Жълтото трябва да се пази от своя егоцентризъм и от догматизма, с който отстоява мненията си.

Жълтото е любвеобилно и поради това винаги търси възхищението и вниманието на околните. То често се оказва заобиколено от приятели, които като молци кръжат около ярката му светлина, защото неговата бляскава личност привлича тълпи от почитатели. Жълтото набира сили, когато има с кого да сподели своите знания и в този смисъл колкото по-широк е кръгът на близките и съидейниците му, толкова повече пътища за себеизраз ще се открият.

Сподели: