Loading ...При индигото духовното прозрение продължава да се разгръща. Това прозрение вече се дължи не толкова на вярата и упованието, както е при синьото, а по-скоро на здравата връзка с живота. С одухотворената си интуиция индигото въплъщава това прозрение в личността си. Само че, както вече отбелязахме по повод на човешките сетива и седемте чакри, трябва да знаем, че способността на човека да използва индиговата енергийна честота засега е все още в зародиш. Ако предишните пет цвята присъст ват активно в мебелировката, гардеробите ни и въобще във всичко, с което се обкръжаваме и гиздим, то индигото и виолетовото не се използват така често. Индигото освобождава енергията на човека от вътрешните му страхове, задръжки и фрустрации. Подобно на синьото, което извисява ума, индигото ни дава възможност да вникнем по-ясно в реалностите на житейския процес. Съзнанието се съсредоточава върху светове отвъд видимото. Двойствената човешка природа, съставена от духовна и материална страна, става все по-споена и разбираема. У човека се въдворява чувство за цялостност. Енергиите вече не се съсредоточават само върху външната страна на съществуването. Напротив, индигото разширява хоризонта на възприемчивостта и по този начин доставя благодатна почва за изострената проницателност.
Способността на индигото да вниква и разбира му отреждат функцията да служи на човечеството. Индигото е философът, онзи който намира изход от проблемите и сложните ситуации. Надарено с интуитивно разбиране за житейския процес, индигото има за задача да помогне и на другите да прозрат. В резултат на това то често се оказва увлечено от идеалнстични каузи или от изкуството, където се стреми да твори красота дори сред най-долнпробни условия за живот. Индигото търси справедливост и честност във всичко. Именно към него се обръщат, когато несходии ситуации трябва да се обеди няват в хармонично единство. Защото индигото разбира и познава тинята, в която някои допускат да затънат. Разминаването между мечтите и житейската реалност го подтиква към по-мащабни действия и постижения в полза на човечеството. Онези, които не притежават проникновеността на индиговия цвят, могат да го обвинят в липса на реализъм, но индигото вибрира на такова ниво, от което се долавя всеобщата красота. То непрекъснато я изразява и дарява човечеството с утеха и щастие. Любовта е нужна на индигото, защото без нея то чувства, че няма смисъл да живее и не би могло да оцени прелестта на Битието. Поради това индигото често се свързва с дома, със семейството и децата. Или, с други думи, индигото тьрси любовта във всички свои взаимоотношения. Всичко, което казва, всичко, което прави, изразява дълбоката му любов – щедро чувство, сгряващо онези, които търсят чрез него утеха и помощ. Времето и домът му стават убежище за житейски корабокрушенци, за хора, изтласкани встрани от живота, който предлага ту уроци, ту възможности. И въпреки, че мнозина се обръщат към индигото за помощ, то винаги услужва с каквото може и никога не забравя обещанията си. Ако нещо трябва да се свърши, индигото ще го направи, защото не му липсва нито смелост, нито рещителност да преследва целта си. Индиговият цвят е благороден и състрадателен. Когато изявява положителната си страна, той се превръща в истинска опора на обществото. Освен че може да ни помогне да се избавим от задръжките си, индигото се стреми и да разшири обсега на мисълта ни, да разкрие пред нас двойствената природа на Битието, да изясни всекиму какво всъщност представлява процесът на реалността. Благодарение на него реформите засягат всяко нейно ниво.
Както всеки цвят изявява енергията си в положителна и в отрицателна насока, така и индигото има своите негативни страни. Вместо да раздава утеха на всички, то може да предпочете да се оттегли от битката и да заживее уединено. Като се отдръпва от бурите на живота, индигото отказва да поема каквато и да било отговорност, опитвайки се да стане самотен остров. Красотата на живота, която му се открива, остава заключена в него. Щом няма възможност да изразява чувствата си, умът му се сковава в своеобразна парализа и индигото започва да пилее мисловната си енергия, да забравя, да закостенява в непоклатими мнения и навици. Вместо с любов то се изпълва с догматизъм, пуританшина и суетност. Става цинично, нетърпимо спрямо чуждите мнения, егоистично. Вроденото му желание да служи го превръща в трудолюбив натрапник, който не е в състояние да помогне не само на околните, а и на себе си. Ала темпераментът на индигото умее да овладява тези енергии. При правилното им насочване то може безкористно да се посвети на човечеството. И това е истинското му призвание, зашито индигото е надарено с огромни възможности и трябва да сподели с другите хора прозрението си за красотата в живота.
Последни коментари