Синьо

При синьото се оттласваме от чисто физическите сфери на живота и навлизаме в духовните. Синьото в небето и океана напомня за безкрайността на битието. Синьото ни дава чувство за дълбочина. Временното потъва в утехата на вечността. Синьото изразява духовно удовлетворение и щастие. Поради изконната му връзка с неспирния поток на живота. Истината чрез него и изплува наяве – но не в оня смисъл, в който невежите разбират тази дума, а като истината за обективната реалност.

Умиротворяващ, успокояваш цвят, синьото лекува разстроени нерви и напрежение вследствие на умствено претоварване. То въздейства отпускащо върху нервната система и възцарява около себе си спокойствие. Синьото уталожва и закриля. Въпреки успокояващия си ефект, то обаче и тонизира, подхранвайки и активизирайки не толкова физическата сила, колкото тази на духовното въздигане. Да си спомним за въздействието на синьото върху нас, когато сме успявали да се откъснем от блъсканицата на всекидневието, за да се полюбуваме на синевата на небето или вечно движещия се океан, набраздената повърхност на езеро или буйните води на някой поток. В такива моменти не ви ли е изпълвало чувство на покой? Страховете ни са се уталожвали, защото от какво всъщност да се боим? В недрата на синьото съзираме безкрая на вечността. Глупостите, на които робуваме, отстъпват място на вярата, на вроденото ни упование в истината за света. Синьото усилва способността ни да надзърнем по-дълбоко в себе си и да се отърсим от онези тегоби, които сами си създаваме.

Синьото дарява с хармоничен дух, уравновесено поведение и вътрешна ведрина. Основано върху копнежа си да осъществи връзка с цялата вселена, то е устойчиво и надеждно. Макар и по природа да има успокояващ ефект, синьото не е бездейно, а се стреми да търси истината за всеки аспект от реалността. Сякаш като се идентифицира с всяко преживяване, то получава възможност да задълбочава себепознанието и развитието си. Синьото има бързи обороти и, казано фигуративно, често тъче на повече от един стан. Дейността му с невероятно разностранна – то се справя с произволен брой ситуации едновременно.

Търсейки конкретните преживявания заради дълбоката им същност, синьото се въвлича в занимания, надхвърлящи кухненските детайли на делника, и търси истината във всичко. Без непременно да изпитва нужда от образование „с диплома”, то се стреми да разбере отвътре най-различни страни от живота. Усещането за несигурност на „Аз”-а не се задържа дълго върху синьото, защото в природата му е да вярва, че е непоклатимо. То желае да влияе на другите, но не от самонадеяност, а за да раздава на всички добрите неща от живота.

В него има и нещо не съвсем традиционно. Понеже долавя, че човекът не е напълно идентичен с материалния аспект на тялото си, синьото се стреми във всяко свое дело към изява и свобода. То изпитва желание да се откъсне от стандартите и коловозите на обществото, които са способни да го спъват в търсенето на приключения. За ръководен мотив му служи естествената амбиция да свърже вродената си житейска мъдрост с познание, натрупано от опит, и затова синьото изпълнява активна роля в света. Във всяка преживелица то вижда урок, който следва да бъде усвоен. Присъщото за него усещане за вътрешна сигурност му позволява да се нагажда към промяната в условията. Промяната, прогресът, неизвестното – всичко това дава живот на синьото. Ако бъде разклатена вярата му, този цвят ще се изяви с отрицателните си атрибути. Синьото може да стане лениво, апатично, да започне да угажда на прищевките си или пък да проявява нетърпение, безотговорност, да прибързва. Разнообразието на интересите му понякога води до непостоянство, тъй като синьото има вкус към силните усещания в живота. То отстоява свободата си, ала не осъществява нищо. Вярата му може да се превърне в суеверие вследствие бунта на неговото въображение. В такова състояние, когато е неудовлетворено и склонно да критикува всичко наоколо, то вече не се осланя на истинската си и дълбока същност, а хуква да събира и трупа вещи, за да възвърне усещането си за сигурност.

Изявата на отрицателните му аспекти е неблагоприятна, гьй като синьото крие в себе си много любов и красота. Ако се прилагат правилно, вярата и стремежите му могат да създадат обществена атмосфера, благоприятна за функцията му да вдъхновява и ободрява онези, които се суетят паникьосано сред бурите на вечната промяна. Синьото притежава остър ум, наблюдателно е, има дарба да се изразява и затова му е присъща способността да споделя с другите знанието си за света и да ги подпомага да живеят по-щастливо.

Сподели: