Исак Нютон е открил произхода на цветовете. Доказал е, че те имат различни характеристики, водещи до резличен резултат при преминаването през призма. Логично е обаче да запитаме: как така бял лъч се разлага на седем цвята? Според самия Нютон причината за това е в способността на светлината да се пречупва под различни ъгли или в тъй наречената рефракция.
Светлината се движи с постоянната скорост от 300 хил. км/сек. Ние обаче знаем какво се получава, когато тази светлина бъде подложена на дисперсия: цветовият спектър, съдържащ основните цветове, всеки със своя специфична характеристика, отличаваща го от останалите. Тези различия в характеристиките или качествени различия предизвикват съответно различни усещания върху ретината на окото и са всъщност причината да виждаме отделни цветове.
А какви са тези характеристики? Те пораждат разнообразието в цветовете и са тъждествени на дължината на вълните на отделните лъчи. Вълните са различни по дължина и дължината на всяка вълна се измерва, като се вземе разстоянието между две нейни последователни издигания. При ново повторение на първата фаза в експеримента на Нютон ще забележим строга последователност в подреждането на цветовете в спектъра.
Тъй като зависи от дължината на светлинните вълни, разположението на цветовете в спектъра няма да се промени. Щом пуснем светлината през призма, тя се пречупва /или огъва/ през стените й, т.е. настъпва рефракция. Това се получава при почти всяка прозрачна материя. Например, ако гледаме даден предмет под водата на езеро и бръкнем с ръка, за да го извадим, почти сигурно е, че няма да го улучим: при своето проникване във водата светлината се пречупва. Предметът ще ни изглежда по-отдалечен, отколкото е в действителност.
В цветовия спектър дългите вълни се пречупват по-слабо от късите. И понеже червеното има най-голяма дължина на вълната в сравнение с всички видими за човешкото око цветове, неговите лъчи се пречупват най-слабо. Червената светлина е с дължина на вълната 700–630 nm. На другия край на цветовия спектър виолетовата светлина има дължина на вълната 450-400 nm. Виолетовите лъчи се пречупват най-силно от всички цветни лъчи, следвани от индиговите, сините, зелените, жълтите, оранжевите и чак накрая от червените, чиято рефракция е най-малка.
Както става ясно от дължините на вълните на виолетовите и червените лъчи, светлината, която виждаме, има микроскопичен обхват. В рамките на този промеждутък се намират всички цветове, които зрението ни различава. Очите на човека действат като уред, който преобразува енергиите и силите от живота във форми и образи. Тези форми и образи се явяват в безброй цветове, защото различните дължини на светлинните кълни въздействат върху зрителните ни способности и създават онова усещане, което наричаме цвят.
Ако цветът не е вътрешноприсъщо качество на даден предмет, как става така, че въпросният предмет все пак има някакъв цвят? Как така едно нещо може да ни изглежда червено, зелено, синьо или обагрено в какъвто и да е друг оттенък? Това се дължи на т.нар. абсорбция, т.е. поглъщане, и на отразяването. В двойствения процес, който тези явления съставляват, се съдържат и всички предпоставки за оцветяването. Вземете полярните противоположност на светлината – черното и бялото.
Макар да са ни учили, че бялото и черното са цветове, в действителност те представляват двата полюса — на светлината и мрака. Нютон доказал, че бялата светлина съдържа всички цветове. Черното, напротив, е отрицанието на какъвто и да е цвят или пълното отсъствие на светлина. Въпреки че такава е истината за бялото и черното, с двата „цвята”, както обикновено ги наричаме, ние боядисваме облекла, мебели и всевъзможни вещи. Вероятно чрез тези два „цвята” най-добре ще разберем и процесите на поглъщане и отразяване. Защото черното означава тотално поглъщане на всички цветове, а бялото – тоталното им отразяване.
Всеки, който е носил черна дреха в зноен леген ден, има впечатления от свойството на черния цвят да поглъща. Сигурно точно така се чувства човек, ако го опекат жив. Просто непоносимо. И следователно няма защо да се учудваме, че летните ни дрехи са винаги в по-светли топове, а зимните – в по-тъмни. Сменяме си окраската съобразно климата почти като хамелеони. Когато боядисваме нещо, откриваме, че никое багрило не отразява светлината по-силно от бялото и по-слабо от черното. Ако разгледаме „истинските”‘ цветове, цветовете от спектъра, ще забележим, че цветовете откъм червения край на спектъра са по-близки до черното, докато цветовете към виолетовия край са по-близки до бялото.
Нека обобщим. Основните характеристики на цветните лъчи са продиктувани от дължината на вълната на светлината. Цветовете на предметите около нас представляват свойството им да поглъщат и отразяват светлина с точно определена дължина на вълната.

Цвят от Нютоновия спектър/Дължина на вълната
Червено: 700–630 nm
Оранжево: 630-590 nm
Жълто: 590-560 nm
Зелено: 560-490 nm
Синьо: 490-570 nm
Индиго: 470-450 nm
Виолетово: 450-400 nm



Последни коментари